понеделник, 9 февруари 2015 г.

Последни странички от първото ми журналче

Здравейте среднощно и добре дошли в страничката ми с тази много лична публикация. 
Както обещах, ще покажа непоказвани странички от моето първо арт-журналче. То има всичко на всичко 9 странички. 
Подредени са хронологично.
Червената страничка е много силно натоварена с емоции от драматичен момент в живота ми и със сигурност ще си я отварям често, за да не забравя колко силна е Любовта. Всъщност текста е моя перефраза на цитати от Библията, които смятам за коректно да дам в оригинал.
"Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички погрешки" Притчи 10:12
"В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха..." 1 Послание на Св. апостол Йоан 4:18



Дървото на живота ми има листенца любов, а тези малки капчици открих в любимия ми Джъмбо на рафта с мъжките неща, точно до двойно лепящото тиксо и трябва да показват всички сълзи, които ми носи любовта. Сигурно ще има възразили: "Че каква ще е такава тази любов, ако ще носи сълзи?!", но вярвам, че ще има и такива, които са проляли като мен поне една сълза, къде от радост, къде от тревога за любимия или дори (защо ли не си го признаваме?) от разочарование или неоправдани очаквания... 


Със сълзи или не, любовта е основната движеща сила в живота ми и без любов съм нищо, а заради любовта на любимия съм това, което съм.
Следва Коледната ми страничка, в която опитвах разни неща и стана една еленска ...
Лявата половина е мъжката, тук е първият ми опит да залепя със стреч-фолио салфетка върху картон - сполучлив от първия път :) Тук са и ембосинг опитите ми с новата пудра и малко изрезки от коледните картички. Можете да видите и сърцето от новия ми пънч от Лидл, а дясната - тук съм аз мушната в импровизирано джобче, бъркаща любовни коледни манджи... В мазалото върху измисленото джобче трябва да се вижда една изрезка от списание с две чаши вино, но ако не се вижда ясно, да знаете какво трябва да е. Под секрет да ви кажа, че този джоб въобще не беше планиран, но понеже така омазах дясната страничка, че подгизна и се сбръчка, та даже и се скъса. Така набързо го измислих, изрязах и залепих след като изсъхна.


Последна е новогодишната ми страничка. Верно казват, че арт-журналчето е като дневник, ако се прави за лична употреба, де. Тази страничка е малко семпла, но и тя си има своята история.
Всяка година сме посрещали празника с приятели или в ресторант и малкия ни син винаги ни е придружавал без право на избор и глас, но малкото момче вече е на 15 и догодина може и да не е с нас на празника, така че решихме да оставим избора на него. Той реши да си останем в къщи. Играхме "Европолия" и "Уно", а в полунощ излязохме на площада за фойерверките. Това беше най-хубавата ми Нова Година!


Може да забележите малко неуспешния ми опит за черно гесо ;), но затова пък с фойерверките се забавлявах много. Взех идеята от Pinterest - топих сламка в боички и воала.
Това беше, показах, разказах, малко премълчах, но нали си е лично, трябва да остане нещо и за мен.
Благодаря, че ме посетихте, прочетохте, разгледахте и отделихте време за коментар!
Сега отивам да спя, че не остана време.
Ирена

1 коментар:

  1. Прекрасни странички пълни с емоции и красота!Покрай теб и аз май се зарибих с артжурналинг:)Дано този вирус мине бързо че ми намирисва на нови разходи:):):).Много прегръдки и хубава снежна седмица Иренка!

    ОтговорИзтриване